Както всяка сутрин  сядам пред компютъра и  чета новините . Почти не минава ден без да има новина за нелеп инцидент отнел човешки живот.А наказанието ,възмездието все се изплъзва на нашите престъпници (поне на повечето).Защо???Защо всеки си мисли, че може да прави каквото си иска и да му се размине само със забележка .Че повечето от тях са убийци,педофили и т.н.Малко шум  в пресата ,няколко коментара и случаят е забравен .В повечето случай се заменя от някоя по гореща тема от същият характер.Чудя се какво общество сме ние и не се противопоставяме на  абсурдите в нашата страна.Ако един престъпник е убил човек, той трябва да бъде съден и наказан, за да разбере той и обществото, че това е неправомерно действие. Е да ама ние си затваряме очите и позволяваме това.Да живеем в страх и да се молим, че когато пресича улицата нашето дете да не го смачка някой МЕРЦЕДЕС(защото на такива им спестяват имената)или чичкото от съседния блок да го прилъже с нещо и след това да му покаже как се прави любов.Впоследствие ще се окаже ,че той и друг път е "помагал "на деца в това отношение , но нямало достатъчно доказателства ,а и той обещал повече да не прави така и те  милостивите съдебни органи го пуснали.И така мога да изброявам още ...........................................
 

И си мисля , ами ако във България не беше премахнато смъртното наказание дали щеше да се промени с нещо обстановката.Много ми се иска да кажа да т.к съм за смъртното наказание ,само че в нашата страна това не би било никакво решение. Напротив хиляди невинни ще са още по застрашени за своята сигурност.И не ги застрашава само затвор ами и смърт за нещо , което не са извършили.И тази мисъл отлита трябва ми друго решение,а то е да повярваме в съдебната система и да чакаме неината справедливост.Да но ние нямаме такава .

А какво е решението..Кога?????Държавата, която има богодарувано задължение да се грижи за реда, сигурността и благоденствието на гражданите, така също има богодарувано право да използва справедливи и ефективни средства за постигане на тези цели.
Може би прекалено несигурният живот ни кара да сме съпричастни  с болката ,но  безсилни да се противопоставим.Ама и това безсилие не ни помага с нищо за съжаление.